От около година се каня да започна да водя собствен блог...но времето все не ми стигаше, че и напротив. Установих, че само със заканване ще си остана там, където е блогът ми в момента: надраскан на купища стари листа, поълвани къде в лекция, къде в някое одимено кафе до университета, на които никой не обръща особенно внимание и те за жалост се озовават в кошчето. Това забавяне от моя страна се дължи не само на прекалената ми заетост /3 ти курс/, но и на скритото съмнение, че няма да имам силите да пиша и споделям пред анонимното пространство на нет-а.
Сега да видим дали ще се справя...
Знаеш ли, добре че си го направила.
ReplyDeleteИначе сега една змеица щеше да е по-малко щастлива. ;)