Малко природа

Вчера бяхме на вилата. Пролетно!Само да не беше тая ужасна сенна хрема!

миниатюрни червени "парички"

Кукуряк!

И един малък зелен паяк с големи амбиции...върху ведрица.

Черешата.Нека само да върже.

Дали да започна да пиша на английски?

В момента ме гложди въпросът на кой език да продължа да водя блога. За сега си остава да е на български поради това, че го водя основно за себе си...един вид отдушник. И все пак ще се наложи да премина поне частично на английски по някое време. друга пречка е много заниженото качество на английския ми правопис.

е, докато се чудя.ето няколко домашно правени нещица:

това е бележник направен от дебел бял картон/10 на 10см/ и опретена от мен панделка от памучна прежда.за собствено ползване

картина за Нената по случай именния й ден. да ми е жива и здрава!

Страхотно време за разходки

Навън грее слънце, всичко е прясно измито от дъжда, птиците пеят... пролетно е! А аз съм закопана пред чертежите си и правя планове как да се измъкна за пет минути в парка. Наближава края на седмицата и пропорционално с това се покачва моя пословичен мързел. Понякога това ми качество ме побърква.

Единственото положително за днес е, че отскочих до един художнечески магазин и закупих 10тина нови четки за рисуване, малко акрил в ярки цветове, дървени мъниста и... воала...ето го резултата:

Дано ми остане малко време събота, за да допълня колекцията.

Цветница и други празници

Честит имен Ден на всички цветя!

Тази Цветница бях при баба ми на гости...и така неволно си припомних за миналата пролет на селото ми в планината...за това просто реших да кача няколко снимки от там.

 

Времето не стига...

от известен период от време не ми остава нито една минута, за да си обновя блога. толкова съм заета със всякакви проекти, че дори за себе си не мога да отделя няколко свободни мига. и това има явното намерение да продължи поне до края на семестъра...ох...то това да си студент не е лесно.

както и да е.

снощи бях на втория от заплануваната поредица концерти ( в това число In Flames, HammerFall и редица други, ако смогна...) и да споделя:бяха уникални, разбиващи, не съм вярвала, че отново ще се забавлявам по този начин. все едно отново бях на 15, толкова подскачах и виках, прегръщах и целувах разни непознати хора, а и с Великия ми брат бяхме едва на 5 метра от сцената. Лудост, чиста лудост...

като резултат мога да се похваля със синки по краката ми, счупени нокти, малко драскотини, но също така с палката на барабаниста Андерс, автографи от Bloodbound и Sabaton, а пък тези последните направо ми възродиха вярата в бъдещето на метълския жанр...и още нещо имам снимки!

ах, кога пак ще има подобно шоу?