This is my 100 post in this blog! I never considered myself a prolific writer, so I am happy about this small achievement. As it is good to name the things that I am grateful for, I will share the things that this blog gave me until now.
- many new friends
- improved usage of my forgotten English
- interesting new findings through the web
- some knowledge about blog layouts and basic html
- patience
- ability to find new stuff to write about
- new hobbies
- a reason to use my DSLR on everyday basis
- an on-line diary
There are many more but it is pointless to mention them. Now I am looking forward the 200 post...
Have a wonderful Thursday Night! :")
photo:LoverDgirlA1065
Пожелавам ти и до моя хал да стигнеш :D - 420
ReplyDeleteМерсииии!!!
ReplyDeleteАми след десетина години... може и да стане. Аз не съм много пишещ човек. Опитвам се, ама не ми се получава... :")
Както и да е. Бавно, но славно и току-виж съм напреднала.
А Лени.. хаха.. това е само за единият блог, а аз не съм била в един. :D
ReplyDeleteНо ако имаш желание всичко става, пък и аз съм от две години в тия води вече :)
Е,не... просто не знам какво да кажа. Аз явно наистина не пиша кой знае колко...
ReplyDeleteПисането тук преди всичко идва от индивидуалните разбирания на всеки блогър. Едни имат милион идеи и гледат да ги напишат, създадат, да работят по тях неуморно. Други имат идеи, но те се губят в небитието на блоговата чорба наречена фийд, трети нямат идеи, но пишат. Други, колкото и глупаво да е това все още смятат, че могат да използват блога си за личен дневник и така. Всеки го прави само и единствено по това как се възприема и за какво възприема блога си. А и без желание наистина не става, аз съм от първият тип. Идеи - бол, почти всички ги осъществих, за всички бачках - че и отгоре и така. И две години по-късно все още си никой. Но това е друга тема, не зависи само колко пишеш, но и какво пишеш ;)
ReplyDeleteАааа много е рано сутрин за такава философия и е събота бе да му се невиди!
ХАХ!!!
ReplyDeleteТака е. Аз самата блогосфера започвам чак сега да я разбирам. Виждам как има хора, които пишат просто за да не пропуснат някой ден, и хора, които дебна да напишат нещо, за да го прочета. Идеите са нещо много странно. Аз например не мога да определя блога си като личен дневник или публичен, пиша за това, което ме вълнува. Опитвам се да не изпадам в просто копиране на интересни снимки от нета... дали ми се получава е сложен въпрос. От друга страна за успяването... не го виждам като възможно на родна почва, че и на чужда. Толкова е пренаситено блог-пространството, отвсякъде те заливат с повтаряща се информация. Пример: всеки смятащ се за малко по-арт човек има блог, където общо взето се обяснява как обича книги, хартия, "винтидж" работи, занимава се с дизайн и бла-бла...
С времето блоговете, които чета наистина стават все по-малко. Много от хората, които ми беше интересно да чета, спряха да пишат и изчезнаха. Може и те да са се отчаяли от безрезултатните усилия да станат "някой" в блог-обществото. Не знам, но някой от тях много ми липстват...
:")
Аз непрекъснато следя нови и нови, но българите в листата ми намаляха ужасно много през последните месеци. Преди следях само българи, сега следя 160 фийда на блогове и над половината от тях са английски или чуждоезични, българите не само, че не ги бива да са блогъри ами и повечето не са си поглеждали блоговете с месеци.
ReplyDeleteИначе чуждоезичните блогове има това, което на българина му липсва - креативност. Тук не можем да направим един фото проект без да се хванем за гушите, жалките хора си остават жалки и онлайн.
И аз следя основно чуждестранни блогове. Не спирам да търся и добавям нови и нови. Понякога с часове разглеждам някой нов блог. Има и няколко български, които винаги ме радват, когато ги чета. Креативни хора има навсякъде, за жалост наистина българите не умеем да се сработваме. Така ни се получава, дори и он-лайн.
ReplyDeleteПроектите ни куцат. Аз като гледам хората колко големи и сложни организации правят... и ги изпълняват. Но не мога да се оплаквам, защото самата аз на моменти съм малко безотговорна към собственият си блог. Все няма време... заетост... липса на идея точно в момента... а си знам, че това като всяко нещо изисква работа, работа и пак работа.
Същото е и с коментарите. Не коментирах преди. Сега започнах, защото самата аз се дрязна на липсата им. Разбира се, понякога просто няма какво да кажа и си мълча.
Коментарите - болната ми тема.
ReplyDeleteМного неща научаваш за блогосферата когато си дълго в нея, тя те лапва и от теб самият зависи дали ще те изплюе. Ако си силен, стоиш си на задника и бачкаш, за да изградиш име ще стане. Ако ли не - нищо няма да стане. Проектите ни куцат, не се развиват, не доживяват, умират в зародиш или в напредната възраст, едни напускат други ги заместват. Не съм била в един и два проекта, но това, което блогосферата ти разкрива след време е истинското си лице. И вярвай ми, Лени, то е грозно. Ужасно грозно.
Такива шантажи и контрол се прилагат зад известни проекти, за които дори не подозираш, че...
Никога не съм живяла с илюзията, че няма приложен контрол. Абсолютно ти вярвам и да си кажа: не искам да участвам в такива дейности точно заради това. Болно ми е да се боря с ограничени и злобни хора. Писнало ми е. Ежедневно ги срещам. Не ми трябват и тук. Един проект трябва да омагьосва, да те кара да искаш сърцето и душата да си вложиш в него. Как да го направиш като те саботират през цялото време?
ReplyDeleteЗа грозното лице на блогосферата не знам какво да кажа. Отбелязвам как определени групи хора се плюят, но се опитвам да стоя встрани. Нямам опит в този тип отношения. Забелязах, че за да си успешен трябва да се предлагаш, да се натикаш буквално в очите и ръцете на хората и да не спираш да го правиш. Не това ми е целта в живота.
Има милион методи, за да успееш в средите. Колкото по-рано ги научиш, толкова по-дълго ще се опазиш без да ги използваш. Нито един от тях не е честен - мисля, че това ти стига, за да добиеш представа. По-голямата част от тях са с усилена дейност зад кулисите и с купуване на линкове дори. Рекламата играе важна роля и някои печелят луди пари от нея, но главно продават линкове или ги раздават в замяна на други, това им осигурява по-високи позиции, по-добро класиране и повече посещаемост, която те запълват с кух пресят материал писан с часове и отобработван от всички думи, които търсачките, преводачките и хората не приемат.
ReplyDeleteОбщо взето, за да искаш и да се опитваш да си някой трябва да правиш като в живота, да продаваш, да купуваш и да прецакваш. Най-вече последното, не го ли правиш ще стигнеш до популярността, която в момента българите са завладели, аз лично я наричам "популярността на малцинствата" където дадена група от хора се подкрепят и изключват всички извън тях, като се превръщат в затворено общество, което някак привиква глупавият читател и им печели милион и един коментара, което е измама понеже над половината от тях са написани от другите членове на групата. Всичко е реклама.
Друг много гарантиран метод е да привлечеш групите на своя полза. Има много групи блогъри, колкото по-силни привличаш, толкова по-добре. Има някои специфични групи, които не само ти гарантират високи места срещу, които дори няма нужда да ги следиш и се опитват да се проявяват с теб като затворени членове в група.
Методите са много и не всички са манипулационни, някои опитат дори до връзки в онлайн пространството, социалните мрежи играят голяма роля. И така. Мога да ти говоря за това до утре, не мисля, че го искаш обаче.
О, Боже... а това е толкова далеч от мен. :")
ReplyDeleteАз не лелея да се изкача в позициите. Наистина се радвам на всеки мой последовател и на всеки коментар. Би ми станало приятно, ако повече хора ги интересува какво пишаи ме четат. Знам, че сама съм сложила бариера с желанието си да пиша на английски, но воденето на двуезичен блог ми идва нанагорно.
Инак групичките от определени хора се виждат и с просто око. Не знам за коментирането и рекламите. За обмена на линковете обаче съм си наясно, както и за изкуствено генерирания трафик. Има ли ползи? Със сигурност.
Когато пиша не си пълня постовете с думи за търсачките. Предпочитам да пиша разбираемо. :") За това по ирония на съдбата един от най- посещаваните ми постове е за патици или Ducks. Какво магическо има в тази думичка... иди разбери. Все пак аз пак казвам, че не целя нито печалба, нито утвърждаване в някой БлогРол. Идеята е да се забавлявам и да споделям нови неща с нови хора. Донякъде ми се получава добре, не мислиш ли? Така се запознах и с теб. От друга страна за 3 години има 52 човека, които ме следят. Моя позната, основно през социалните мрежи като Фейсбук и Фликр, за година си докара 160 последователя, някои от които доста признати имена на световно ниво. Въпросът е какво ще заложиш...
Социалните мрежи могат да ти помогнат в последователите, но аз лично исках да постигна нещо, за две години успях да постигна 100 записани последователя, поне още толкова читателя, 50то място в ТБЛ, което те изкарва на първата страница и средно 3 коментара на пост. Как става това ми кажи?
ReplyDeleteИмам средно 50 хиляди уникални посещения месечно - цифрите сами говорят.
Колкото до теб, о ти се справяш страхотно. Забелязала съм, че всички българи, които блогват на друг език някак по-добре се ориентират в блогосферата, някак по-уникални са и на хората им е приятно да ги четат, не заради снимките, а заради самият текст. И те обикновено не блогват по дадена тема, а за всичко, което ги впечатлява. С това и се наложи моят блог, той няма никаква определена тема, но не е и личен. Точно такъв типаж блогове рядко стават известни и преуспяват, камоли да създават име. А ето ме мен, градя го вече две години и съм здраво закована за пода, никой не може да ме мръдне. Силата се гради бавно, но сигурно и после никой не може да те очисти както и да реши.
Забравих и платените статии и тези за рейтинг, но там вече работите са други.
Аз мога да ти кажа как става при теб. Ти пишеш интересно. Наистина се усеща, че влагаш страст в това, което правиш. Следователно успявяш и да заинтригуваш хората. Един от най-порасналите хора спрямо годините си, който аз познавам. Това да не го вземеш за обида...положително е. Имаш добър дизайн и приятно оформление. Наистина си е кеф да се разходи човек в блога ти. Един от малкото красиви в мрежата. Като визия и съдържание.
ReplyDeleteЦифрите са странно нещо. 50 или 100 хиляди... на мен това не ми говори нищо, освен че е много голямо число. :")
Мерси за положителното мнение. Наистина значи много. Аз полагам усилия дапиша, за да бъда четена. Правя това, което ми харесва и ме кара да се чувствам по-добре. Мога да залея страниците на този блог с дизайн, интериори, архитектура, световни проекти, артисти, илюстратори, но не искам. Това ще го направи вероятно по-популярен, нои по-скучен. Споделям неща, които са се наместили трайно в мислите ми. Аз съм визуален човек и се опитвам да го предам на останалите. Споделянето на информация трябва да е полезно в крайна сметка. Личният блог е друго нещо. Там повече пиша, по-малко снимам. Не ги смесвам. Личният ми блог го вписвам за себе си и няколко приятеля, които са далеч от мен. Емоционално се разтоварвам. Прави ми впечатление, че там ме следят други хора, което означава че си има собствена аудитория.
Добре де...ставаш сила. А после какво? Ако идеята е да се чуе гласа ти, го разбирам...но ако е, за да печелиш от реклами и трафик някак ми се губи.
Мда, на времето когато пишех повече и се отдавах на всяка тема, която ме завладее се получаваше. Аз съм си такъв човек, мисля, че вече го знаеш. Интересувам се от милион неща и им оставям да ме завладеят, изпитвам неутолима страст към всичко, от религия до секс. Но не колкото да ги знам, а колкото да ги чуя, усетя, видя, помириша ако искаш дори. Пък и съм (уж) писател, работата ми е да пиша. За това и впечатленията излизат някак разбрани и приятни, все едно пиша за живота си през чужда гледна точка, някак така съставям блога си. И се отдавам на темите, ти сама го виждаш - живота, училището, политика, бала...
ReplyDeleteЩе кажа благодаря, за това, което си казала за блога ми и ще знам, че не е достатъчно, а за това, че съм зряла много хора ми го казват. Аз се чувствам 30 годишен човек затворен в тялото на тийнейджър....
И ще ти издам една тайна рецепта за гаранция лично удоволствие от това, което вършиш. Независимо колко посещения или коментари имаш, независимо колко последователи и колко се избиват да те обсъждат и дискутират, понякога обичам да се връщам назад. Отварям някой случаен пост от първата страница да речем и чрез притурката долу за постовете бродя из целия блог, чета стари постове, които съм забравила и се усмихвам или натъжавам. Харесвам разни изказвания или простотии, които съм ръсила, спомням си някоя много добра история. Тогава наистина знам, че това, което правя има смисъл и ми харесва да го правя, въпреки всичко. Опитай ;)
Ако ограничиш блога си до темите, които са твоите теми в живота, както архитектурата при теб, публиката ти ще се ограничи само в тази насока защото само на тях ще им е интересно или пък ще разбират нещо. Но има един друг вид блогове, които са по-скоро комици и много забавляват, но се правят трудно. Те хващат една известна тема и я превръщат в комизъм, често се прави с политиката, но винаги печели много последователи просто защото е готино. И ти можеш да правиш това с архитектурата.
Ставаш сила и това ти носи преди всичко респект. И много омраза и завист още повече. Всеки се опитва да те свали от там, където си и докато се осъзнаеш те е задминал поредният готварски блог, ах как ги мразя. Но ако наистина искаш да ти се чуе гласа ще трябва да се бъхтиш цял живот сигурно, трябва да имаш някаква пълна стратегия и правилна идея за изграждане. Примерно да започнеш с клиширани постове, за да набереш сила и скорост и после да започнеш да обсъждаш това, което наистина те интересува. Като например световни организации, подпомагане на световен мир, дарения и такива работи. Такива блогове се изграждат най-трудно, аз съм писала за такива работи понеже се занимавам с много такива кампании, но когато писах за тестовете за СПИН и за даряването на кръв имаше много, много читатели и коментиращи. И досега това си остават едни от най-четените ми постове и аз и двете неща ги преживях, разказах ги. Едни одобряваха, други питаха, така че в края на краищата, който и да си... блогът е твоят живот, независимо дали го представяш така или не. И не само можеш да кажеш нещо на хората, да им покажеш, че не боли, но и да ги накараш да го направят. Ако блога има някакъв смисъл въобще, то аз съм открила, че това е единственият.
За жалост аз не мога да го изкарам на смешната страна на архитектурата. Ако си бях в България щеше да ми е по-лесно да покажа тъжното и грозното, а аз не съм такава. Предпочитам да се лутам и подскачам оттема на тема,да споделям нещата,които ме вълнуват. Светът е смешен сам за себе си, да го иронизирам е абсолютно ненужно. Ако пиша за архитектура, то пак ще е моята лична гледна точка. За това и от време на време споделям понякой проект тук.
ReplyDeleteДаренията, световният мир и политиката са извън моят кръгозор. Помагам реално на хора, които познавам. Защитавам тезата, че е по-добре да помогнеш на един до край, отколкото да хвърлиш трохи милостиня в океана на нуждаещите се. Опитвам се да направя нещо за себе си и от там за останалите.
Това с препрочитането го правя често. Май аз си се чета най-много, което е и правилно. Намирам успокоение в собствените си постове, защото почти ги знам наизуст. Поправям грешки, които съм допуснала, ако намеря такива. Наистина носи удолетворение. Виждаш резултат.
Недей мрази кулинарните блогове. Много от тях са добре направени и наистина можеш да научиш нещо от тях. Те са мода, както всичко останало. В един момент няма да са така популярни както сега. После други теми ще ги изместят.
Не знам какво е да си сила в блог средите. Аз съм единак. Социално никога не съм била в центъра на компанията. Брат ми изпълнява тази функция. Аз съм по-скоро човекът в сянка и предпочитам да си стоя там. Много по-спокойно ми е. Инак, че блогът е огледало на живота ти. Това е така. Няма как да е различно, все пак го вписваш и влагаш нещо лично, което с времето се натрупва. Никога не ме е бивало да се описвам в трето лице. Аз съм си аз. Другите са останалите.
:")
Смъквам бомбето малко по-надолу, дозапретвам ръкавите, намествам пръстените и се залавям да превърна цял ден в търсене на годежен пръстен в думи и изображения.
ReplyDeleteПолучи се добра дискусия и все пак разбрахме, че блога си остава този, който ти си, дали през една или през хиляда призми, дали без маска пред обществото, борбата я има. Ламтенето за слава и успех ги има и никой не се променя независимо колко анонимен и различен може да бъде онлайн.
:)
Дам. Добра дискусия стана. :")
ReplyDelete