Ето че сесията най-сетне свърши...пфу...този път ми се стори повече от ужасна за преживяване, а бяха всичко на всичко 4 изпита. На всичкото отгоре ме е хванал страхотен мързел и желание да се скатая някъде за 4-5 дни и да се наспя предоволно.
Уви.
Не ми се полага нищо подобно.От понеделник с пълна програма от само 10 часа...че то и по-зле е било, можеше да са 12, направо работен ден и половина. От както съм в университета ме гложди съмнението, че учебната програма е създадена, за да ми пречи да живея кротко и спокойно.Направена е така, че на никого да не му е удобно:нито на мен, нито на преподавателите, нито на административния персонал,като последният води класацията по безочливост и нулево желание за работа.Срещата с него често води до избиване на студена пот и невероятно силно желание да се врътна и да им затръшна вратата.
Ех, на моменти се чудя какво все още държи този цирк на крака и как всевъзможният хаос се е оплел в тъканта на нещата и преопределя ентропичния им ход...
...отивам да пия чай, за успокоение.
No comments:
Post a Comment
If you want to tell me something, feel free to do it right now...