А ние двамата с Боби пием кафе...

Събота, 14 Февруари, следобед...не.Небето не е розово.А направо се изненадах, че е още нормалния си бльокав сив цвят при тоя наплив от пухени розови сърца, играчки, фигурки...както казва една моя приятелка-феерия от захарен памук. На фона на този уж любовен празник (ей, къде остана доброто старо вино и хубавата вечеря...) какво правя аз:

1. Установих, че Сити Център София го е хванала розова болест.Навсякъде хвърчат пера и пух в отенъци на пепеляво и карат приятеля ми да киха, а моите очи да сълзят.
2. Проспах си фитнеса(празник е все пак), станах в 9 и 23 и хукнах към офиса.
3. Не закъснях, просто защото никой не бе дошъл преди мен.
4. И...тадам.Вече 7ми час работа.

Нищо по-различно от миналата година, отново на работа, а не някъде с приятели. Но как да си някъде с приятели, като последните също като теб си уплътняват времето зад монитора и хич не им е до любовни трепети, щом сроковете ги притискат.От което пък стигнах до следния извод:

Кризата май няма да ни засегне само финансово, но и психически.Че и как иначе,не се славим като най-устойчивите хора.От пазара ще ни проагитират да си закупим нещо розово и май мнозина ще го сторят, но това едва ли ще подобри ситуацията. Розите са по 18 лева, така че малцина ще им се радват този път (тук вмятам много топла благодарност към Него, той си знае кой, за невероятния букет, който получих) и ученическите любови ще се задоволят с нещо по-достъпно като цигари и кафенце някъде по центъра.Ако си намерят празно място...защото, о, изненада!Българското племе сякаш живее по кафетата.

За сметка на това в офиса кафето е на по-добро ниво от повечето, което предлагат навън, топло е:25 градуса, колегите са супер, спокойно е както никога и предразполага към откровенни мисли.

Ето едно сравнително приятно нещо за правене...

А ето и няколко снимки на невероятните рози, които получих.

E, това е за сега.